От мисълта за свобода
до чувството,че те обичам;
от радостта да полетя
и запея песен птича:
днес пространствата менят
изначалната си същност,
а светлината на деня
не заспива в нощна къща.
Не,не искам за звезди
и луни да си говорим...
Светят тихите води
сред окъпани простори.
Нейде самодивски смях,
може би дочувам още?
От съмнения за грях
страдат изкушени нощи.
Дълго търсих любовта
в поетичен блян унесен...
Докато над мене прелетя
ехото на птича песен!
.
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
