Ехо
От мисълта за свобода
до чувството,че те обичам;
от радостта да полетя
и запея песен птича:
днес пространствата менят
изначалната си същност,
а светлината на деня
не заспива в нощна къща.
Не,не искам за звезди
и луни да си говорим...
Светят тихите води
сред окъпани простори.
Нейде самодивски смях,
може би дочувам още?
От съмнения за грях
страдат изкушени нощи.
Дълго търсих любовта
в поетичен блян унесен...
Докато над мене прелетя
ехото на птича песен!
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
