Ranrozar (Стойчо Станев)
639 19308
6.03.2024 г., 16:48 ч.

Ехо 

  Поезия
288 6 14

От мисълта за свобода 

до чувството,че те обичам;

от радостта да полетя 

и запея песен птича:

днес пространствата менят 

изначалната си същност, 

а светлината на деня 

не заспива в нощна къща. 

Не,не искам за звезди

и луни да си говорим...

Светят тихите води 

сред окъпани простори.

Нейде самодивски смях,

може би дочувам още?

От съмнения за грях 

страдат изкушени нощи. 

Дълго търсих любовта 

в поетичен блян унесен...

Докато над мене прелетя 

ехото на птича песен!

.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за оценката и поздравите,Таня!🙏
  • Нежен, хубав стих!
    Поздравления!
  • Благодаря за коментара и оценката,Ники!
  • Много е хубаво, Стойчо!
    Красота!
  • Благодаря, Надежда!
  • Хубаво! Много!
  • Благодаря, Юри!
  • Хубаво е, Стойчо!
  • Благодаря, Милена!
  • Красиво!
  • Благодаря за коментара и оценката, Бела Ти!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    В изкуството на живота всеки трябва да търси личен образ и изказ.В противен случай остава в миманса.Казвам това,защото разбрах,че колкото повече обясняваш,толкова повече оставаш неразбран.
    Хубава вечер!
  • Винаги ме впечатляваш, Стойчо, с майсторството си да премахнеш всичко излишно от стиха. Това изкуство се владее от малцина. И в това си стихотворение спазваш тази линия.

    "Не,не искам за звезди
    и луни да си говорим...
    Светят тихите води
    сред окъпани простори.
    Нейде самодивски смях,
    може би дочувам още?
    От съмнения за грях
    страдат изкушени нощи."

    Прекрасно е!!!
  • Благодаря за Любими, Наташа!🙏
    Благодаря за Любими, Асенчо!🙏
Предложения
: ??:??