Ехо от Итака
"Не съм аз древноелинската Пенелопа -
смирено да тъка и разтъкавам..."
Е. Багряна
И ти ще тръгнеш — след последна песен
по път, тежащ от други преди тебе
(безумно-летни или кратко-есенни) —
с прозрението, че са непотребни.
Ти може би в съня си ще ме викаш,
ще чакаш да поема по гласа ти.
Писма ще пишеш, ще затваряш в пликове
изгарящ дъх от южните пасати.
Но аз ще те изтрия — като другите.
Ще гниеш на забравата в ареста.
Ще те заровя в зимните си фуги —
в дълбокото и тежкото на преспите.
Необратимо бавно ще замръзват
дори и най-мажорните ти струни.
Посланията — сплетени на възел
с вълчици ще проклинат пълнолуния.
Така че спри! — по вятър плам да сееш
и с ритми по вратата ми да тропаш —
потомци много в клана Одисеев,
но в мене не живее Пенелопа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Все права защищены
