stenli499 (Станислава)
291 2626
Apr 7, 2013, 10:08 AM

Ехо от Итака 

  Poetry
631 0 9

                                            "Не съм аз древноелинската Пенелопа -
                                              смирено да тъка и разтъкавам..."
                                                                                     Е. Багряна


И ти ще тръгнеш — след последна песен
по път, тежащ от други преди тебе
(безумно-летни или кратко-есенни) —
с прозрението, че са непотребни.

Ти може би в съня си ще ме викаш,
ще чакаш да поема по гласа ти.
Писма ще пишеш, ще затваряш в пликове
изгарящ дъх от южните пасати.

Но аз ще те изтрия — като другите.
Ще гниеш на забравата в ареста.
Ще те заровя в зимните си фуги —
в дълбокото и тежкото на преспите.

Необратимо бавно ще замръзват
дори и най-мажорните ти струни.
Посланията — сплетени на възел
с вълчици ще проклинат пълнолуния.

Така че спри! — по вятър плам да сееш
и с ритми по вратата ми да тропаш —
потомци много в клана Одисеев,
но в мене не живее Пенелопа!

© Станислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??