8 апр. 2020 г., 16:58

Ехото на живота

903 0 0

Жили ни тя с тънички стрели,

както мънички мушички.

Взима избирателно души,

някои само, не отнася всички.

 

Но насажда смъртен страх,

аз не съм ли заразен?

Ужас, цяла нощ не спах,

вирус има ли във мен!

 

Нас наказва тя със мрак,

тук с пришествието второ.

Гледахме за него към небето пак,

а стаено то под нас яви се скоро.

 

Някой киха, кашля срещу теб,

Боже този е заразен.

Спря забързаният ни доскоро свят,

тук без обороти сякаш празен.

 

И скованите души

като сенки тука се процеждат.

Облаци покриха радостта,

скри се вече сетната надежда.

 

Тъй и черният косач,

бавно жъне свойта нива.

А животът изтерзан,

жално своят гръб превива.

 

Но защо да я виним,

че ще дойде ние знаем.

И от раждането с вик,

всеки миг ни е назаем.

 

И дали ще бъде днес

или утре, след години.

Знае тя за всеки наш адрес,

в подсъзнанието като мине.

 

А къде ли ще ни отнесе,

по добре да не гадаем.

Може да е по-добре,

бъдещето, че не знаем.

 

Радвай се на всеки миг,

битието който дава.

Този свят е само вик,

ехо на живот с наслада!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...