Apr 8, 2020, 4:58 PM

Ехото на живота

901 0 0

Жили ни тя с тънички стрели,

както мънички мушички.

Взима избирателно души,

някои само, не отнася всички.

 

Но насажда смъртен страх,

аз не съм ли заразен?

Ужас, цяла нощ не спах,

вирус има ли във мен!

 

Нас наказва тя със мрак,

тук с пришествието второ.

Гледахме за него към небето пак,

а стаено то под нас яви се скоро.

 

Някой киха, кашля срещу теб,

Боже този е заразен.

Спря забързаният ни доскоро свят,

тук без обороти сякаш празен.

 

И скованите души

като сенки тука се процеждат.

Облаци покриха радостта,

скри се вече сетната надежда.

 

Тъй и черният косач,

бавно жъне свойта нива.

А животът изтерзан,

жално своят гръб превива.

 

Но защо да я виним,

че ще дойде ние знаем.

И от раждането с вик,

всеки миг ни е назаем.

 

И дали ще бъде днес

или утре, след години.

Знае тя за всеки наш адрес,

в подсъзнанието като мине.

 

А къде ли ще ни отнесе,

по добре да не гадаем.

Може да е по-добре,

бъдещето, че не знаем.

 

Радвай се на всеки миг,

битието който дава.

Този свят е само вик,

ехо на живот с наслада!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...