27 нояб. 2009 г., 00:08

Ей тъй 

  Поэзия » Белые стихи
566 0 1

Ей тъй, седя

и събирам дихания

от всички птици,

обезумели в летежа си.

Ей тъй, седя

и се питам - в зениците

има ли капчици

от най-соленото мъртво предчувствие.

Не ми е писано да бъда чучулига.

Сричам.

Живея се в отломки от зачатия

и, без да ща, раздавам пълнолуния,

които предварително зачерквам с непонятност.

© Полина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??