27 нояб. 2009 г., 00:08

Ей тъй 

  Поэзия » Белые стихи
669 0 1
Ей тъй, седя
и събирам дихания
от всички птици,
обезумели в летежа си.
Ей тъй, седя
и се питам - в зениците
има ли капчици
от най-соленото мъртво предчувствие.
Не ми е писано да бъда чучулига.
Сричам.
Живея се в отломки от зачатия
и, без да ща, раздавам пълнолуния, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Все права защищены

Предложения
: ??:??