Nov 27, 2009, 12:08 AM

Ей тъй 

  Poetry » White poetry
584 0 1

Ей тъй, седя

и събирам дихания

от всички птици,

обезумели в летежа си.

Ей тъй, седя

и се питам - в зениците

има ли капчици

от най-соленото мъртво предчувствие.

Не ми е писано да бъда чучулига.

Сричам.

Живея се в отломки от зачатия

и, без да ща, раздавам пълнолуния,

които предварително зачерквам с непонятност.

© Полина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??