Ей тъй

27.11.2009 г., 0:08 ч.

Поезия » Бели стихове

565 0 1

Ей тъй, седя

и събирам дихания

от всички птици,

обезумели в летежа си.

Ей тъй, седя

и се питам - в зениците

има ли капчици

от най-соленото мъртво предчувствие.

Не ми е писано да бъда чучулига.

Сричам.

Живея се в отломки от зачатия

и, без да ща, раздавам пълнолуния,

които предварително зачерквам с непонятност.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.