12 янв. 2010 г., 12:15

Ежедневието на един...

586 0 7

Явно тук проблемът си е мой.

Не се научих вече толкова години

да влизам нечестно във бой

и след боя без бой да си ида.

 

В жега да мръзна, сякаш мечта,

виснала на голи клони,

сетна есенна сълза на вятър,

който винаги е бил отчаян клоун.

 

И винаги е бивал праведен,

според посоката, в която духа,

а аз съм смешният отчаяник,

който даже себе си не слуша.

 

И така ще си върви до края...

Някои от вас със сигурност го знаят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...