Ежедневието на един...
Явно тук проблемът си е мой.
Не се научих вече толкова години
да влизам нечестно във бой
и след боя без бой да си ида.
В жега да мръзна, сякаш мечта,
виснала на голи клони,
сетна есенна сълза на вятър,
който винаги е бил отчаян клоун.
И винаги е бивал праведен,
според посоката, в която духа,
а аз съм смешният отчаяник,
който даже себе си не слуша.
И така ще си върви до края...
Някои от вас със сигурност го знаят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
