purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
12.01.2010 г., 12:15 ч.

Ежедневието на един... 

  Поезия » Друга
437 0 7

Явно тук проблемът си е мой.

Не се научих вече толкова години

да влизам нечестно във бой

и след боя без бой да си ида.

 

В жега да мръзна, сякаш мечта,

виснала на голи клони,

сетна есенна сълза на вятър,

който винаги е бил отчаян клоун.

 

И винаги е бивал праведен,

според посоката, в която духа,

а аз съм смешният отчаяник,

който даже себе си не слуша.

 

И така ще си върви до края...

Някои от вас със сигурност го знаят.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??