Явно тук проблемът си е мой.
Не се научих вече толкова години
да влизам нечестно във бой
и след боя без бой да си ида.
В жега да мръзна, сякаш мечта,
виснала на голи клони,
сетна есенна сълза на вятър,
който винаги е бил отчаян клоун.
И винаги е бивал праведен,
според посоката, в която духа,
а аз съм смешният отчаяник,
който даже себе си не слуша.
И така ще си върви до края...
Някои от вас със сигурност го знаят.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
