9 янв. 2010 г., 00:34

Ежедневна лудост

1.1K 0 0

Здравейте, мили симпатяги!
Не, моля, не вадете вий тояги!
Дойдох да ви разкажа нещо,
може и малко да ви стане смешно.

Как баба ми чарлстон танцува,
как на дядо ми пък рап му се римува,
как леля Зелка в кацата се смей,
как баба Марта като ряпа червеней.

Как звездите пеят тихо на луната,
как водата върти се в кръговрата.
как лъчът през прозорците си влиза,
как дете през деня по нощница излиза.

Как тишината се смее на човека,
как вятърът усилва се полека,
как тъжно ни е да останем пак сами.
Как усмивката ни прави по-добри.
 
Време за раздяла май е, симпатяги.
Е, хайде, стига вече с тез тояги!
Позказах как животът си тече полека
във лудото съзнание на мен – човека!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...