Здравейте, мили симпатяги!
Не, моля, не вадете вий тояги!
Дойдох да ви разкажа нещо,
може и малко да ви стане смешно.

Как баба ми чарлстон танцува,
как на дядо ми пък рап му се римува,
как леля Зелка в кацата се смей,
как баба Марта като ряпа червеней.

Как звездите пеят тихо на луната,
как водата върти се в кръговрата.
как лъчът през прозорците си влиза,
как дете през деня по нощница излиза.

Как тишината се смее на човека,
как вятърът усилва се полека,
как тъжно ни е да останем пак сами.
Как усмивката ни прави по-добри.
 
Време за раздяла май е, симпатяги.
Е, хайде, стига вече с тез тояги!
Позказах как животът си тече полека
във лудото съзнание на мен – човека!