yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
9 июн. 2011 г., 11:24

Ежово 

  Поэзия » Любовная
640 0 8

Зад хълма наднича жена с тежка и слънчева плитка.

Косачът брадясал и прям реже безжалостно дните.

Усмихва се тя както в сън и строфи прошепва  в шубрака.

Листенца копринна съсънка танцуват с тъмноокия вятър.

Шипкова нежност и стрък с плода на узряла къпина

лепнат сред крехкия мъх над устните в утрото синьо.

А косачът под вежди следи всяка гънка на нейното тяло

и сърдито, и гневно сумти, и рие с копита земята.

Ех, ти циганско лято, на кръст шарени черги разстлало,

де си тръгнало, мерейки ръст, с менци рано слана разпиляло.

Бляскат перлени остри ръбци по шумки от скреж заковани.

Ти, косачо на слънчеви дни, усмихни се, че дъх не остана

да ù кажеш как се топиш, как среднощ от завивките скачаш

и сънуваш тези очи. А пък плитката, спънала мрака,

на  възел ти върза ума и сърцето ти грабна отрано.

Иде зима, трупай листа и постеля налагай за двама.

Обгърни, разтреперан и ням, раменете ù крехки и топли.

И сълза пребърши, срам не срам, àко мъж да даяни на вопли.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??