20 дек. 2017 г., 22:29

Екскурзия във първи клас/отделение/

538 0 0

 Екскурзия във първи клас

 

Откъслечно сега си спомням
една екскурзия на Първи май,
която бе като "Световно"
и свързана със моя край!

 

Тогава бил съм аз на осем,
едно човече вече в първи клас,
но нося спомена разкошен
и искам да го споделя със вас!

 

Манол ни бе извел в "лозята".
Да видим, че е дошла Пролетта,
във празника ѝ и цветята
и да я скътаме във паметта.

 

Не помня колко души бяхме,
но помня как си късахме цветя,
На меката трева лежахме
и Първи май посрещнахме така

.

Търчахме по една  ливада,
учителя любим бе само с нас!
О, този ден ни бе награда
и цял живот до днес,остана в нас!
 
А този ден бе на цветята
и ние си оплетохме венци!
Цвърчаха радостни децата
и  химни пееха като звънци!

 

Красеше ни небето синьо
и слънцето се радваше със нас
и сякаш бяхме  луднали от вино
и дълго бяхме в неговата власт!

 

Тогава чествахме цветята
и го запомних този Първи Май!
А след години по страната,
се борехме за труд в железен строй!


  14.12.2017г.София

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...