26 янв. 2011 г., 21:47

Експериментален стих

876 0 6





Безвъзвратно
безшумно
времето отминава
и бавно
леко
някак си
в него се губим ний
години
месеци
дни стопява
влачи ни
и ни води
надлъж - нашир
а възрастта
нищичко не ни обещава
обрича ни 
и къса 
като прецъфтял розов лист
и записва някъде вятъра
историята тогава
за нашия житейски миг...
В нея всеки
там завинаги остава
със своите дела
и неуморен труд
и със знанията си
насърчава
поколенията
за свободен вик
и щом щастие
продължава да раздава
любов ще грее 
във всеки момент скрит
като трайната следа
завинаги остава
както в този безкраен
експериментален стих...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубав е
  • Хубав стих!
    Светъл поздрав, Светлана!
  • Любомир, благодаря за прочита и тълкуването. Усмихната вечер ти желая!

    Николай, истините се откриват почти винаги с дълбокото ни прозрение, стига наистина да ги желаем. Благодаря ти за откровението!
  • Eкспериментален, но съдържащ много истини...Поздрав!
  • Грее стиха ти Светлана!!!Поздрав!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...