Експериментален стих
Безвъзвратно
безшумно
времето отминава
и бавно
леко
някак си
в него се губим ний
години
месеци
дни стопява
влачи ни
и ни води
надлъж - нашир
а възрастта
нищичко не ни обещава
обрича ни
и къса
като прецъфтял розов лист
и записва някъде вятъра
историята тогава
за нашия житейски миг...
В нея всеки
там завинаги остава
със своите дела
и неуморен труд
и със знанията си
насърчава
поколенията
за свободен вик
и щом щастие
продължава да раздава
любов ще грее
във всеки момент скрит
като трайната следа
завинаги остава
както в този безкраен
експериментален стих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
