Jan 26, 2011, 9:47 PM

Експериментален стих

870 0 6





Безвъзвратно
безшумно
времето отминава
и бавно
леко
някак си
в него се губим ний
години
месеци
дни стопява
влачи ни
и ни води
надлъж - нашир
а възрастта
нищичко не ни обещава
обрича ни 
и къса 
като прецъфтял розов лист
и записва някъде вятъра
историята тогава
за нашия житейски миг...
В нея всеки
там завинаги остава
със своите дела
и неуморен труд
и със знанията си
насърчава
поколенията
за свободен вик
и щом щастие
продължава да раздава
любов ще грее 
във всеки момент скрит
като трайната следа
завинаги остава
както в този безкраен
експериментален стих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • хубав е
  • Хубав стих!
    Светъл поздрав, Светлана!
  • Любомир, благодаря за прочита и тълкуването. Усмихната вечер ти желая!

    Николай, истините се откриват почти винаги с дълбокото ни прозрение, стига наистина да ги желаем. Благодаря ти за откровението!
  • Eкспериментален, но съдържащ много истини...Поздрав!
  • Грее стиха ти Светлана!!!Поздрав!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...