6 мар. 2025 г., 11:03

Експонати

329 0 4

Добрината ви-употребен бонбон,

на онази другата по нищо не прилича.

Тази в прашлясал, стар шаблон,

която от очите (ви) потича...

 

детонирала душата във конвулсии.

 

И любовта ви-настолен калкулатор,

на другата съвсем е чужда.

Онази, на пиян от лудост пастор

във време, което прокужда...

 

проповядващ любов от бесилото.

 

Болката ви... И тя от ден до пладне...

от Болката е толкова различна.

Тази, която всичко що хване,

поглъща до край и за дълго

 

и добър те прави. И обичащ.

 

Затова и вие не сте хора. А музеи!

Експонати сте на мъртви си сърца!

И съвсем по мъничко приличате на тези,

които плачат от капка добрина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Демирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Я?! Без малко да ме запалиш Жегна ме де.. Ама.. смеем ли, то ши излезнат 19 куплета с прИтенциЙ и ще ме обявят за златотърсачка Тряя си налагам цензура и пак да лъжа
  • Ако напишеш стих за идеалния мъж... със Сигурност ще се позная ф него 🤣
    И се получи нЯщо като предизвикателство 🤣🤔🤣
  • Искрено благодаря, Георги, че не си се разпознал тук. Но.. виж само колко много обидени има...
  • Има ги такива човекоподобни, да!
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...