Експонати
Добрината ви-употребен бонбон,
на онази другата по нищо не прилича.
Тази в прашлясал, стар шаблон,
която от очите (ви) потича...
детонирала душата във конвулсии.
И любовта ви-настолен калкулатор,
на другата съвсем е чужда.
Онази, на пиян от лудост пастор
във време, което прокужда...
проповядващ любов от бесилото.
Болката ви... И тя от ден до пладне...
от Болката е толкова различна.
Тази, която всичко що хване,
поглъща до край и за дълго
и добър те прави. И обичащ.
Затова и вие не сте хора. А музеи!
Експонати сте на мъртви си сърца!
И съвсем по мъничко приличате на тези,
които плачат от капка добрина.
© Анахид Демирова All rights reserved.
Жегна ме де.. 
