1 июл. 2008 г., 11:52

Екстраординерно

1.4K 0 6
Екстраординерно

В батални сцени „вера зарад вера”
сърчва всеки своята химера,
инстантно в себе си се окупира
и върху бъдещето цяло рефлексира.

Интерфейсът явно е про-форма;
инкогнитото симулира в униформа,
пейпърите афишират „се льа ви”,
премесено с „юнак бъди”.

Хай-лайфът „вижда” от платформа,
асимилира пантеонна норма;
така клошарят все аскетизира
и за „народно дело” си умира.

Резюмират две очи-циркони
вековно постулирани шаблони;
едно сърце гори и се фрустрира
и машинално в платка прекреира.

Крещи небето за миксация,
земята иска сепарация,
а лингвистичната алиенация
върви към крайна дестинация.

Идеалисти пред вербална смърт
минават пак за много смарт;
и като че в далечен саунд
душата ни е ъндърграунд.

Деструктивен „copy-paste”,
с окупиран „inner face”;
тиранът „тайно и полека”
реформира етикета.

25.02.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвена Тончева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...