1.07.2008 г., 11:52

Екстраординерно

1.4K 0 6
Екстраординерно

В батални сцени „вера зарад вера”
сърчва всеки своята химера,
инстантно в себе си се окупира
и върху бъдещето цяло рефлексира.

Интерфейсът явно е про-форма;
инкогнитото симулира в униформа,
пейпърите афишират „се льа ви”,
премесено с „юнак бъди”.

Хай-лайфът „вижда” от платформа,
асимилира пантеонна норма;
така клошарят все аскетизира
и за „народно дело” си умира.

Резюмират две очи-циркони
вековно постулирани шаблони;
едно сърце гори и се фрустрира
и машинално в платка прекреира.

Крещи небето за миксация,
земята иска сепарация,
а лингвистичната алиенация
върви към крайна дестинация.

Идеалисти пред вербална смърт
минават пак за много смарт;
и като че в далечен саунд
душата ни е ъндърграунд.

Деструктивен „copy-paste”,
с окупиран „inner face”;
тиранът „тайно и полека”
реформира етикета.

25.02.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвена Тончева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...