Екстраординерно
Екстраординерно
В батални сцени „вера зарад вера”
сърчва всеки своята химера,
инстантно в себе си се окупира
и върху бъдещето цяло рефлексира.
Интерфейсът явно е про-форма;
инкогнитото симулира в униформа,
пейпърите афишират „се льа ви”,
премесено с „юнак бъди”.
Хай-лайфът „вижда” от платформа,
асимилира пантеонна норма;
така клошарят все аскетизира
и за „народно дело” си умира.
Резюмират две очи-циркони
вековно постулирани шаблони;
едно сърце гори и се фрустрира
и машинално в платка прекреира.
Крещи небето за миксация,
земята иска сепарация,
а лингвистичната алиенация
върви към крайна дестинация.
Идеалисти пред вербална смърт
минават пак за много смарт;
и като че в далечен саунд
душата ни е ъндърграунд.
Деструктивен „copy-paste”,
с окупиран „inner face”;
тиранът „тайно и полека”
реформира етикета.
25.02.2006г.
В батални сцени „вера зарад вера”
сърчва всеки своята химера,
инстантно в себе си се окупира
и върху бъдещето цяло рефлексира.
Интерфейсът явно е про-форма;
инкогнитото симулира в униформа,
пейпърите афишират „се льа ви”,
премесено с „юнак бъди”.
Хай-лайфът „вижда” от платформа,
асимилира пантеонна норма;
така клошарят все аскетизира
и за „народно дело” си умира.
Резюмират две очи-циркони
вековно постулирани шаблони;
едно сърце гори и се фрустрира
и машинално в платка прекреира.
Крещи небето за миксация,
земята иска сепарация,
а лингвистичната алиенация
върви към крайна дестинация.
Идеалисти пред вербална смърт
минават пак за много смарт;
и като че в далечен саунд
душата ни е ъндърграунд.
Деструктивен „copy-paste”,
с окупиран „inner face”;
тиранът „тайно и полека”
реформира етикета.
25.02.2006г.
© Силвена Тончева All rights reserved.
