Екзекуция
Трябваше да нахраним гълъбите.
... те излетяха!
Ръцете ни бяха топли,
но не и сърцата.
Дълго се взирах,
търсех хоризонта,
а той се губеше
там, в маранята...
После някаква болка
запари отвътре
уморените ми очи.
Тогава разбрах!
Това не бяха гълъби!
Бяхме застреляли
и двамата,
от упор,
едни
овехтели,
отегчени
мечти!
А още е лято...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Иванова Все права защищены
