1 июн. 2019 г., 00:14

Екзистенциално... № 5

414 2 1

 

 

Екзистенциално... № 5

 

Светът се е побъркал!...

Светът е пощурял!...

Не вярва вече в: щъркели

тъй много остарял!...

 

Към лястовици бели

бѐ имал интерес...

(Обаче би отстрелял

и препарирал днес!...)

 

От мании обсебен

се смята за Пророк...

In vitro прави бебета

и мисли се за Бог!...

 

Дори и Любовта си,

човешката – Оназ,

която го създаде

вишава днес от страст.

 

В небесните пътеки

е тръгнал да върви,

а с бомби и ракети

играе на войни!...

 

И сам дошъл от: Нищото”*

към него се стреми,

влекат го пепелищата

на мъртвите земи!...

 

Оставил паметта си

във камъни до днес

това и ще опази

след целият Прогрес,

 

че в данни дигитални

как може съхранѝ

легендите сакрални

на днешните си дни!...

 

А в Залезът тревожен

на Грешният си век –

ще създаде възторжен:

– Изкуствен интелект.

 

Но как ще се сработят

не мисли той сега -

не чува как буботи

прииждаща река!.....

 

... Но Боже: „За Душата

кажи му твърдо „Не!...” –

и нека непозната

остане тя поне...”

 

(И нищо, че сме грешни –

пак Боже ни прости,

претенциите смешни

в човешките мечти!...

... А месим ли се Боже

днес в твоите делá –

ти пак прости щом можеш,

че правим с теб делбá!...)

 

Ще ни забрави Времето

в припряният си ход

без Опис на проблемите

на нашият Живот!...

 

... Дори не възприема

Светът: с Единствен Бог,

във Цялата вселена

да води диалог!...

 

Населен с милиарди

човешки същества

и всеки свои варди

Мистични божества!...

 

Би имал и сполука

Светът ни самоук,

но е Животът тука,

а се гласи за Друг!...

 

И за Живот отвъден

зомбиран си мечтай –

забравил, че изпъден

е бил от своя Рай,

понеже предпочел е

да си живее в грях,

но в Земните предели

и с Дяволът във тях...

........................................

 

... А днес се е разбързал:

гласи се за война!...

... И с Дяволът е свързал

пак своята съдба!...

 

 

*Преди 13.8 милиарда години Големият взрив

е създал познатия ни Свят. Преди него е било:

„Нищо”!... Вселената се разширява и е въпрос на

„време” когато ще се „пръсне”...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Коста, възможно е да се самоунищожим ние, преди да се превърне Вселената в Нищо...
    Безупречен ритъм и рими, колкото и апокалиптично да звучи,макар че само преди няколко минути да възпявахме Децата-бъдещето на живота!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...