26 мар. 2021 г., 23:06

Екзистенциално № 9

403 1 0

 

Екзистенциално № 9

 

Светът се е побъркал

Светът е пощурял,

разчита“ пак на щъркели“ –

деца не си създал...

 

Понеже в съответен

интимен произвол –

той днес политкоректно

променя своя пол...

 

А знае се от ве́ка

легендата една –

създал е Бог човека

на: мъж и на жена...

 

И казал Бог: „Вземете се

щастливи в любовта,

вървете и плодете се

запълвайте Света!“

 

В броените столетия

Човешкият Живот

в красиво достолепие

е бил на „верен ход“...

 

И Мъж ли си създаден –

това ти е съдба;

Жената е безкраен –

копнеж по Любовта!...

 

Красиви привлекателни

жените са – разкош

и очарователни –

във „звездната“ си нощ...

 

Но днес лъжепророци

на псевдоереста,

с натрапливи подскоци –

въртят се край Страстта!...

 

Забравили теб, Боже

те искат всеки там –

и по́ла си да може

да определя сам!...

 

С претенции опасни

във твоите дела́

се месят те с неясни –

объркани тела́...

 

... Тук вече идва Дявола

като резервен ход,

но връзката му я́лова –

не ражда нов Живот!...

 

Загледан във Безкрая,

потъвам с Вечността

и мисля си за тая

подмяна на Страстта...

 

Дали политкоректно

това е начин нов,

да отрече ефектно –

Човешката любов!...

 

С объркани понятия

безсилна е Страстта,

в Живота без зачатие –

остава Пропастта!...

 

... И май отново щъркели

с пристегнати  сърца –

ще чакаме объркани

да носят пак деца!...

 

А като конспирация

във новите си дни –

Светът на демокрация

играе си в сплетни́...

 

В модерните заводи –

изкуствен интелект,

работят там роботи...

Излишен е Човек!...

 

26.03.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...