26.03.2021 г., 23:06

Екзистенциално № 9

401 1 0

 

Екзистенциално № 9

 

Светът се е побъркал

Светът е пощурял,

разчита“ пак на щъркели“ –

деца не си създал...

 

Понеже в съответен

интимен произвол –

той днес политкоректно

променя своя пол...

 

А знае се от ве́ка

легендата една –

създал е Бог човека

на: мъж и на жена...

 

И казал Бог: „Вземете се

щастливи в любовта,

вървете и плодете се

запълвайте Света!“

 

В броените столетия

Човешкият Живот

в красиво достолепие

е бил на „верен ход“...

 

И Мъж ли си създаден –

това ти е съдба;

Жената е безкраен –

копнеж по Любовта!...

 

Красиви привлекателни

жените са – разкош

и очарователни –

във „звездната“ си нощ...

 

Но днес лъжепророци

на псевдоереста,

с натрапливи подскоци –

въртят се край Страстта!...

 

Забравили теб, Боже

те искат всеки там –

и по́ла си да може

да определя сам!...

 

С претенции опасни

във твоите дела́

се месят те с неясни –

объркани тела́...

 

... Тук вече идва Дявола

като резервен ход,

но връзката му я́лова –

не ражда нов Живот!...

 

Загледан във Безкрая,

потъвам с Вечността

и мисля си за тая

подмяна на Страстта...

 

Дали политкоректно

това е начин нов,

да отрече ефектно –

Човешката любов!...

 

С объркани понятия

безсилна е Страстта,

в Живота без зачатие –

остава Пропастта!...

 

... И май отново щъркели

с пристегнати  сърца –

ще чакаме объркани

да носят пак деца!...

 

А като конспирация

във новите си дни –

Светът на демокрация

играе си в сплетни́...

 

В модерните заводи –

изкуствен интелект,

работят там роботи...

Излишен е Човек!...

 

26.03.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...