Екзистенциално № 9
Светът се е побъркал
Светът е пощурял,
„разчита“ пак на щъркели“ –
деца не си създал...
Понеже в съответен
интимен произвол –
той днес политкоректно
променя своя пол...
А знае се от ве́ка
легендата една –
създал е Бог човека
на: мъж и на жена...
И казал Бог: „Вземете се
щастливи в любовта,
вървете и плодете се
запълвайте Света!“
В броените столетия
Човешкият Живот
в красиво достолепие
е бил на „верен ход“...
И Мъж ли си създаден –
това ти е съдба;
Жената е безкраен –
копнеж по Любовта!...
Красиви привлекателни
жените са – разкош
и очарователни –
във „звездната“ си нощ...
Но днес лъжепророци
на псевдоереста,
с натрапливи подскоци –
въртят се край Страстта!...
Забравили теб, Боже
те искат всеки там –
и по́ла си да може
да определя сам!...
С претенции опасни
във твоите дела́
се месят те с неясни –
объркани тела́...
... Тук вече идва Дявола
като резервен ход,
но връзката му я́лова –
не ражда нов Живот!...
Загледан във Безкрая,
потъвам с Вечността
и мисля си за тая
подмяна на Страстта...
Дали политкоректно
това е начин нов,
да отрече ефектно –
Човешката любов!...
С объркани понятия
безсилна е Страстта,
в Живота без зачатие –
остава Пропастта!...
... И май отново щъркели
с пристегнати сърца –
ще чакаме объркани
да носят пак деца!...
А като конспирация
във новите си дни –
Светът на демокрация
играе си в сплетни́...
В модерните заводи –
изкуствен интелект,
работят там роботи...
Излишен е Човек!...
26.03.2021.
© Коста Качев Всички права запазени