Mar 26, 2021, 11:06 PM

Екзистенциално № 9

  Poetry » Civic
400 1 0

 

Екзистенциално № 9

 

Светът се е побъркал

Светът е пощурял,

разчита“ пак на щъркели“ –

деца не си създал...

 

Понеже в съответен

интимен произвол –

той днес политкоректно

променя своя пол...

 

А знае се от ве́ка

легендата една –

създал е Бог човека

на: мъж и на жена...

 

И казал Бог: „Вземете се

щастливи в любовта,

вървете и плодете се

запълвайте Света!“

 

В броените столетия

Човешкият Живот

в красиво достолепие

е бил на „верен ход“...

 

И Мъж ли си създаден –

това ти е съдба;

Жената е безкраен –

копнеж по Любовта!...

 

Красиви привлекателни

жените са – разкош

и очарователни –

във „звездната“ си нощ...

 

Но днес лъжепророци

на псевдоереста,

с натрапливи подскоци –

въртят се край Страстта!...

 

Забравили теб, Боже

те искат всеки там –

и по́ла си да може

да определя сам!...

 

С претенции опасни

във твоите дела́

се месят те с неясни –

объркани тела́...

 

... Тук вече идва Дявола

като резервен ход,

но връзката му я́лова –

не ражда нов Живот!...

 

Загледан във Безкрая,

потъвам с Вечността

и мисля си за тая

подмяна на Страстта...

 

Дали политкоректно

това е начин нов,

да отрече ефектно –

Човешката любов!...

 

С объркани понятия

безсилна е Страстта,

в Живота без зачатие –

остава Пропастта!...

 

... И май отново щъркели

с пристегнати  сърца –

ще чакаме объркани

да носят пак деца!...

 

А като конспирация

във новите си дни –

Светът на демокрация

играе си в сплетни́...

 

В модерните заводи –

изкуствен интелект,

работят там роботи...

Излишен е Човек!...

 

26.03.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...