14 мая 2020 г., 17:21

Екзситенция...*

961 0 0

 

Екзситенция...*

 

Все още зима е, но вече

и дъх на пролет се усеща...

Навярно нейде отдалече

Южняка ласкав е насреща...

 

Облъхва ме с невероятно

приятно чувство на прохлада...

А зимата неадекватно

сама предлага се с наслада...

 

И утрото е ранобудно,

и съм щастлив със този  вятър,

та никак няма да е трудно

да тръгнем с него по Земята...

 

... Да търсим Пролетта къде е

в земите ни да я поканим

да разцъфти, да зеленее

в гори, оврáзи и поляни...

 

Да се завърнат във гнездата

от юг и птиците във полет,

но и с инстинктите в телата

за размножаване напрóлет...

 

И спомените пак, предишните,

във други пролети оста́вени –

отново щом разцъфнат вишните

да дойдат с чувства незабра́вени...

 

... Но се замислям, че да може

да дойде пролетта в земите ни,

а зимата да се отложи

зависи само от Звездите...

 

И от ония Мощни сили,

които Космоса създава,

но и до днес не сме открили –

как с тях и нас ни обладава!...

 

На разумът ни неподвластни

държат те Цялата вселена:

и щом една звезда угасне,

то друга вече е родена...

 

И тия сили неуморно

край Слънцето въртят Земята,

и определят чудотворно

сами: Поредността позната...

 

А във Пространството безкрайно

самотно е без Боговете

и недостъпна ни е Тайната

на Времето през вековете...

 

Възможно ли е в паметта ни –

все още в Нулевата ко́та –

и нещо да ни е останало

от Кодовете на Живота?...

 

Кои сме и защо сме тука?...

Но няма кой да отговори,

понеже сме: и самоуки,

и пусто е над нас отгоре...

 

Да!...Трудно май се осъзнава,

че там, от Космоса далечен,

ни Гравитация сближава

когато те целувам вечер!...

 

И утрините щó са свежи --

опитвам се да проумея!...

... Дори и вишните в цъфтежа --

ли са зависими от нея...

 

И Любовта ни, Гравитация

не е ли, сливаща телата?...

И нашата цивилизация

е в Силата ѝ непозната!...

 

... А Пролетта, сега във здрача

на утрото – със този Вятър –

като слепци ще търсим значи

къде домува по Земята...

 

А Гравитацията властно

в наивността ни ще се вглежда,

надсмивайки се велегласно

над глупавата ни надежда,

 

защото Тя владее само:

и нас, на Времето с жалоните,

и Боговете ни – с измамите – 

и всяка смяна на сезоните!...

 

Една минала Пролет                                           

       *Гравитацията се е образувала от Големият

взрив, заедно с Пространството и Времето.Тя държи

Вселената в „подредено” състояние. А изключи--

телната  ѝ мощ в Черните дупки,задържа даже

и Светлината.

      А какво представляла, никога няма да разберем....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...