May 14, 2020, 5:21 PM

Екзситенция...*

960 0 0

 

Екзситенция...*

 

Все още зима е, но вече

и дъх на пролет се усеща...

Навярно нейде отдалече

Южняка ласкав е насреща...

 

Облъхва ме с невероятно

приятно чувство на прохлада...

А зимата неадекватно

сама предлага се с наслада...

 

И утрото е ранобудно,

и съм щастлив със този  вятър,

та никак няма да е трудно

да тръгнем с него по Земята...

 

... Да търсим Пролетта къде е

в земите ни да я поканим

да разцъфти, да зеленее

в гори, оврáзи и поляни...

 

Да се завърнат във гнездата

от юг и птиците във полет,

но и с инстинктите в телата

за размножаване напрóлет...

 

И спомените пак, предишните,

във други пролети оста́вени –

отново щом разцъфнат вишните

да дойдат с чувства незабра́вени...

 

... Но се замислям, че да може

да дойде пролетта в земите ни,

а зимата да се отложи

зависи само от Звездите...

 

И от ония Мощни сили,

които Космоса създава,

но и до днес не сме открили –

как с тях и нас ни обладава!...

 

На разумът ни неподвластни

държат те Цялата вселена:

и щом една звезда угасне,

то друга вече е родена...

 

И тия сили неуморно

край Слънцето въртят Земята,

и определят чудотворно

сами: Поредността позната...

 

А във Пространството безкрайно

самотно е без Боговете

и недостъпна ни е Тайната

на Времето през вековете...

 

Възможно ли е в паметта ни –

все още в Нулевата ко́та –

и нещо да ни е останало

от Кодовете на Живота?...

 

Кои сме и защо сме тука?...

Но няма кой да отговори,

понеже сме: и самоуки,

и пусто е над нас отгоре...

 

Да!...Трудно май се осъзнава,

че там, от Космоса далечен,

ни Гравитация сближава

когато те целувам вечер!...

 

И утрините щó са свежи --

опитвам се да проумея!...

... Дори и вишните в цъфтежа --

ли са зависими от нея...

 

И Любовта ни, Гравитация

не е ли, сливаща телата?...

И нашата цивилизация

е в Силата ѝ непозната!...

 

... А Пролетта, сега във здрача

на утрото – със този Вятър –

като слепци ще търсим значи

къде домува по Земята...

 

А Гравитацията властно

в наивността ни ще се вглежда,

надсмивайки се велегласно

над глупавата ни надежда,

 

защото Тя владее само:

и нас, на Времето с жалоните,

и Боговете ни – с измамите – 

и всяка смяна на сезоните!...

 

Една минала Пролет                                           

       *Гравитацията се е образувала от Големият

взрив, заедно с Пространството и Времето.Тя държи

Вселената в „подредено” състояние. А изключи--

телната  ѝ мощ в Черните дупки,задържа даже

и Светлината.

      А какво представляла, никога няма да разберем....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...