Ела
917
0
0
Тихо, горещо – ти ме приюти,
с целувките си мен ме дари.
В мен се сгуши – всичко забрави…
Ела, подай ръка и замълчи.
Тихо, копнежно – с милувки нежно,
прегърни ме така, сякаш последно.
Скитам аз в мрака сама...
Ела, да не чувствам студа.
Тихо, вълшебно, нека в тъмнината,
потънем в магията на сетивата.
Нека усетя топлината…
Ела, да си слеем сърцата.
Тихо и страстно, устни впити едни в други,
докосни душата ми, шепнейки нежни думи.
Сгушени под синьото небе…
Ела, ще шепна: “ОБИЧАМ ТЕ!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Маринова Все права защищены
