Ела
Омръзна ми
да любя само спомени...
опънат нерв от
страсти и копнежи,
желания и грехове
съм – истинска –
с болно нетърпение,
премного чакала
жена...
В това утро с дъх на пролет,
напоено с влюбена роса,
не от онзи месец май
на спомените –
и сега копнея –
желания и грехове
съм – истински –
пак цвете откъсни ми и
ела...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
