Омръзна ми
да любя само спомени...
опънат нерв от
страсти и копнежи,
желания и грехове
съм – истинска –
с болно нетърпение,
премного чакала
жена...
В това утро с дъх на пролет,
напоено с влюбена роса,
не от онзи месец май
на спомените –
и сега копнея –
желания и грехове
съм – истински –
пак цвете откъсни ми и
ела...
© Даниела All rights reserved.
мила Дани, защо така рядко пишеш?
Ще те очаквам.С много обич.