10 мая 2017 г., 09:10

Ела

598 0 3

 

Ела

 

Ела, студа от нощите вземи

и болката, родена в тъмнината!

Теб друга не можа да те смени!

Ела! Върни отново светлината!

 

Отрова са без тебе мойте дни,

която много бавно ме убива!

Без теб не топли слънцето дори!

Лъчите си зад облаците скрива.

 

Очите ми пресъхнаха, уви!

Отдавна кладенци са запустели.

Угаснали от огъня искри.

Два извора за обич закопнели.

 

Ела! От тука мрака прогони!

Върни при мен отново светлината!

И любовта в сърцето ми върни!

Надеждата, смеха и топлината!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...