10 мая 2017 г., 09:10

Ела

599 0 3

 

Ела

 

Ела, студа от нощите вземи

и болката, родена в тъмнината!

Теб друга не можа да те смени!

Ела! Върни отново светлината!

 

Отрова са без тебе мойте дни,

която много бавно ме убива!

Без теб не топли слънцето дори!

Лъчите си зад облаците скрива.

 

Очите ми пресъхнаха, уви!

Отдавна кладенци са запустели.

Угаснали от огъня искри.

Два извора за обич закопнели.

 

Ела! От тука мрака прогони!

Върни при мен отново светлината!

И любовта в сърцето ми върни!

Надеждата, смеха и топлината!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...