May 10, 2017, 9:10 AM

Ела

  Poetry » Love
595 0 3

 

Ела

 

Ела, студа от нощите вземи

и болката, родена в тъмнината!

Теб друга не можа да те смени!

Ела! Върни отново светлината!

 

Отрова са без тебе мойте дни,

която много бавно ме убива!

Без теб не топли слънцето дори!

Лъчите си зад облаците скрива.

 

Очите ми пресъхнаха, уви!

Отдавна кладенци са запустели.

Угаснали от огъня искри.

Два извора за обич закопнели.

 

Ела! От тука мрака прогони!

Върни при мен отново светлината!

И любовта в сърцето ми върни!

Надеждата, смеха и топлината!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...