Ела
Ела
Ела, студа от нощите вземи
и болката, родена в тъмнината!
Теб друга не можа да те смени!
Ела! Върни отново светлината!
Отрова са без тебе мойте дни,
която много бавно ме убива!
Без теб не топли слънцето дори!
Лъчите си зад облаците скрива.
Очите ми пресъхнаха, уви!
Отдавна кладенци са запустели.
Угаснали от огъня искри.
Два извора за обич закопнели.
Ела! От тука мрака прогони!
Върни при мен отново светлината!
И любовта в сърцето ми върни!
Надеждата, смеха и топлината!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени