28 нояб. 2008 г., 21:30

Ела

646 0 0

Ела при мене,

не мъчи ме...

Спри се... Стига...

Прегърни ме...

Не разбираш ли, че без теб

аз съм като уискито без лед?!

Хайде... Стига... Не съди ме...

А ела и пощади ме...

Аз без теб не мога - разбери ме...

Тръгнеш ли си ти сега,

знай, обричаш ме на самота,

подплатена със сълзи и тъга...

Ще потъна аз без теб

в океан от лед.

Там във този океан

ще стоя, ще чакам да се сбъдне моят блян -

да дойдеш и да ме спасиш,

и леда да разтопиш!!!

Сигурна съм аз във теб -

знам, ще дойдеш да превърнеш тоя лед

във огън тъй горещ,

който ще гори, докато сме живи аз и ти!

Така че чакам те - ела,

двамата да изживеем ний

страстта от нея - Любовта!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънце слънце Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...