18 сент. 2025 г., 07:57

Ела

268 1 4

Животът се измерва за мнозина

единствено със слава и със пачки,

но в чашата с червеното ми вино, 

в еротиката на последните ти крачки,

преди мига на първата целувка,

във въздуха, сам стенещ от възбуда,

откривам, че съм жив, усещам тръпка,

която е безкрайно вдъхновение, 

която със пари не се купува.

А славата? Това е лично мнение,

но кара тя човекът да робува

на нейните капризи и фасони...

А аз обичам свойта свобода!

 

Отпивам глътка вино, вдишвам феромони,

и казвам ти във този миг - Ела -

 

22.05.2025. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...