Sep 18, 2025, 7:57 AM

Ела

267 1 4

Животът се измерва за мнозина

единствено със слава и със пачки,

но в чашата с червеното ми вино, 

в еротиката на последните ти крачки,

преди мига на първата целувка,

във въздуха, сам стенещ от възбуда,

откривам, че съм жив, усещам тръпка,

която е безкрайно вдъхновение, 

която със пари не се купува.

А славата? Това е лично мнение,

но кара тя човекът да робува

на нейните капризи и фасони...

А аз обичам свойта свобода!

 

Отпивам глътка вино, вдишвам феромони,

и казвам ти във този миг - Ела -

 

22.05.2025. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...