Valdemaro (Валдемар)
1 66

1 окт. 2015 г., 22:59

Ела да се скрием...

Поэзия

715 0 0

Ела да се скрием. Свещи горят

и духове търсят утеха.

Огньовете тихо поклащат глави,

заслушали приказки - чути.

Ела да се скрием. Още деца

се гонят във нашите мисли.

Закърпили зрялост, повлекли крака

по- хълм от небрежност и скука.

Ела да се скрием. Хващай ръка,

да почнем със теб отначало.

Едно огледало ще счупим с глава

а Дяволът...все ще ни пази...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬