Ела, Любов
Ела, Любов! Аз няма да се плаша
дори очите ти да са свирепа буря,
дори ръцете вместо да ме галят,
изгребват ме безмилостно до дъно.
Ела, ще те посрещна гола,
без никакви съмнения и клетви,
ще ти омеся хляб от болка
и ще закусим като за последно.
Ела, Любов! Прокуждах те с обиди,
не те разбрах, че винаги си бяла...
Върни се, като блуден син несретен!
Дано във нищото си оцеляла...
Ще бъда щедра, чиста ще те срещна
и няма да те питам що си черна.
Очите ти са сини, пристрастени...
Ела, не ме оставяй бедна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
