Ела, Любов
Ела, Любов! Аз няма да се плаша
дори очите ти да са свирепа буря,
дори ръцете вместо да ме галят,
изгребват ме безмилостно до дъно.
Ела, ще те посрещна гола,
без никакви съмнения и клетви,
ще ти омеся хляб от болка
и ще закусим като за последно.
Ела, Любов! Прокуждах те с обиди,
не те разбрах, че винаги си бяла...
Върни се, като блуден син несретен!
Дано във нищото си оцеляла...
Ще бъда щедра, чиста ще те срещна
и няма да те питам що си черна.
Очите ти са сини, пристрастени...
Ела, не ме оставяй бедна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
