22 янв. 2008 г., 11:34

Ела, любов 

  Поэзия
597 0 12

Очакването ми за тебе отдавна ме прегръща.

Със пръсти слепи и до болка неразбрани.

Вървя към теб надеждно и самотно,

а само сянката ме гледа тъй виновно.

От много други думи бих те разпознала.

Със много изтерзани чувства съм ти пяла.

Гласът ми галеше сатенени стенания,

а ти рисуваше ми огнени вълнения.

Ела, любов!

Стопли ме с дъх на люляково цвете.

Прегърни душата копнееща за тебе.

За тебе ще съм краткост,

но във вечност ти ще се превърнеш.

И с твоя образ нощта ми ще загърнеш.

Не мога аз без тебе да живея.

Не мога даже в дните да изтлея.

Самота, останала като греховност, тъжна,

стои и чака тебе да прегърна.

 Таня Кирилова

21.01.2008г.

 

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??