Ела, любов

Poetry

801 0 12

Очакването ми за тебе отдавна ме прегръща.

Със пръсти слепи и до болка неразбрани.

Вървя към теб надеждно и самотно,

а само сянката ме гледа тъй виновно.

От много други думи бих те разпознала.

Със много изтерзани чувства съм ти пяла.

Гласът ми галеше сатенени стенания,

а ти рисуваше ми огнени вълнения.

Ела, любов!

Стопли ме с дъх на люляково цвете.

Прегърни душата копнееща за тебе.

За тебе ще съм краткост,

но във вечност ти ще се превърнеш.

И с твоя образ нощта ми ще загърнеш.

Не мога аз без тебе да живея.

Не мога даже в дните да изтлея.

Самота, останала като греховност, тъжна,

стои и чака тебе да прегърна.

Таня Кирилова

21.01.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vanila_n (Виолета)

по интересен начин се преплитат нежност и тъга в стиха ти...Хареса ми!

2008-01-23T14:46:30+02:00
iuliano (Юлиано Кръстев)

Радвам се че ти харесват моите стихове,само че това което пищещ ти е прекрасно и истинско творчество,а моите са предимно емоция и чуства,и аз чета твоите с огромно удоволствие

2008-01-23T09:43:02+02:00
jenina1962 (Женина Богданова)

Браво Таня!Нека има любов!

2008-01-23T07:47:08+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

За тебе ще съм краткост,
но във вечност ти ще се превърнеш.
!!!

2008-01-23T00:06:34+02:00
Aneta_kz (Анета)

Знам, че не чакаш моята прегръдка, но все пак я имаш!
Много ми хареса стиха ти, Таня!

2008-01-22T22:29:10+02:00