Ела, любов
Очакването ми за тебе отдавна ме прегръща.
Със пръсти слепи и до болка неразбрани.
Вървя към теб надеждно и самотно,
а само сянката ме гледа тъй виновно.
От много други думи бих те разпознала.
Със много изтерзани чувства съм ти пяла.
Гласът ми галеше сатенени стенания,
а ти рисуваше ми огнени вълнения.
Ела, любов!
Стопли ме с дъх на люляково цвете.
Прегърни душата копнееща за тебе.
За тебе ще съм краткост,
но във вечност ти ще се превърнеш.
И с твоя образ нощта ми ще загърнеш.
Не мога аз без тебе да живея.
Не мога даже в дните да изтлея.
Самота, останала като греховност, тъжна,
стои и чака тебе да прегърна.
Таня Кирилова
21.01.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
