20 мая 2009 г., 08:10

Ела, наистина

730 0 10
Индиговата самота на утрото е по-горчива даже от кафе, неподсладена, черна, гъста, във рамка от намръщено небе. В сълза се скрих и в глина я омесих, и с глината зазидах си сърцето да не попада в клопка всеки път, когато някой ми рисува по небето. Или пък пише стихове за мен, а думите във тях са хулигани, закачат ме, завъртат ми света, а никак не умея да се браня... Така че с глиненото си сърце, с очи зелени - тъжна самодива мини през прага - на кафе, защото самотата е горчива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...