Ела, наистина
Индиговата самота на утрото
е по-горчива даже от кафе,
неподсладена, черна, гъста,
във рамка от намръщено небе.
В сълза се скрих и в глина я омесих,
и с глината зазидах си сърцето
да не попада в клопка всеки път,
когато някой ми рисува по небето.
Или пък пише стихове за мен,
а думите във тях са хулигани,
закачат ме, завъртат ми света,
а никак не умея да се браня...
Така че с глиненото си сърце,
с очи зелени - тъжна самодива
мини през прага - на кафе,
защото самотата е горчива...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
