Ела при мен
Какво искаш да направя,
за да ти докажа любовта ми?
Не мога за миг да те забравя,
ти тотално взе ума ми.
Розата цъфти и прецъфтява,
като всички други цветя,
но целувката за спомен остава
и тя напомня ми за твоята красота.
Как студено е вечер в мрака,
колко тъжно е тогава,
моята душа - твоята чака,
за да оставим всичко в забрава...
Всяка нощ в съня ми
идваш като есенно листо
и то споделя любовта ми,
и нежно се свива в моето гнездо...
Благодаря на Бог, че те създаде
с тази неземна красота,
благодаря му, че на нас ни даде
това прекрасно чувство - любовта!
04. 07. 2002
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Михайлова Все права защищены
