Ела, при мен любов!
Защо те няма теб - ти, който ме обичаш?
Живееш ли в света? Защо тогаз не идеш?
Обичам те! Ела! Със обич ти стопли душата ми голяма!
Не... Ти не си роден. И нийде теб те няма.
Обречена съм аз да страдам всеки час
във самотата няма.
Обичам те! Ела... и сгрей сърцето нежно
от болка натежало и тежко наранено.
Душата ми стопли! Виж кръв от нея блика!
Спаси ме ти, спаси! Ела и целуни очите насълзени!
И обич ми вдъхни - ти, обич неродена...
Отнийде зов не иде! Кат гроб мълчи Земята...
пустиня - страшна, зла... Аз тичам през света.
Навсякъде те диря. А ти не идеш пак и аз съм уверена,
че ти си сън, химера, съзвездие далечно сгряло мойто рамо...
Ела, при мен любов! Кажи, защо те няма?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Дюлгерова Все права защищены
